НачалоКонкурсСтихотворениеКристина Пеева: "Хоталич"

Кристина Пеева: "Хоталич"

 

Хоталич

 

Топла светлина залива старите развалини

и така ни път пробива към отминалите дни.

Там, където вековете са оставили следа.

Там, където в древността е живяла крепостта.

 

И отваряме вратите на Хоталич – крепостта. 

Благодарение на тази топла, мека светлина.

Тя огрява улиците стари и къщите от камък.

И разпалва тя пещите с веч загубения пламък.

 

И тогава засияват образи от древността.

Излизат на площада хората от крепостта –

има стари, има млади, с нежни, весели лица.

По калдъръмените улици тичат даже и деца.

 

По сергиите наредени зеленчуци, плодове,

търговците подканят с много смях и викове.

В близък двор моми тъкат сръчно на платното.

А под съседната стряха други пеят на хорото.

 

Зад отворена врата на една сграда,

звук от чукове долита, тежка работа пада.

Ковачът, потен, изморен желязото кове. 

Цял ден накити създава, продължава без да спре.

 

В други двор се прави сватба, хоро се играе,

песен се захваща, края се не знае.

Млади моми и момци танцуват в кръг събрани.

Старите ги гледат нежно с погледи засмяни.

 

Всички се с нови дрехи пременени,

момите с бели ризи и престилки червени,

в забрадки са косите им завити,

а момците с калпаци и пояси увити.

 

Ала в бедния квартал няма веселба.

Там трудът е ежедневен, чак до вечерта.

Но децата пак играят, тичат и не спират.

Детските викове нивга не замират.

 

Те са с дрехи скъсани и с крака боси,

една жена в продупчено ведро вода носи.

Към църквата в далечината една молитва изпраща.

Моли се за помощ и после пак за работа се захваща.

 

На хълма, ограден със стени дебели,

защитен от всичко с кули посивели,

живее боляринът в своята къща

и сега сигурно там се завръща.

А вътре усмихнати чакат жена русокоса,

в коприна облечена и никога боса,

и деца малки, усмихнати, засмени,

облечени в нови гиздави премени.

 

Боляринът влиза и сърдечно прегръща

жената и децата в хубавата къща.

Сяда и тихо започва да разказва,

като земята през прозореца показва.

 

Вече вечер настава, хората се прибират.

Пещите запалват, вода наливат.

И разговори весели се подхващат,

докато с вечерята всички се захващат.

 

Събират се младежите под ясната луна

и започват вече голяма веселба.

Разкази разправят, песни девойките пеят.

Момците пред нежните им гласове немеят.

 

Но щом нощ настава, всички заспиват.

Хората огньовете гасят, децата завиват.

Само Луната наблюдава къщята

и с песни тихи приспива децата.

 

Боляринът се моли в семейната църква,

когато отвън вече се мръква.

Децата и жената молитви отправят

и после всички в къщата се затварят.

 

Изведнъж времето сякаш застина.

Светлината ме отнесе година след година

далеч от Хоталич – крепостта,

но няма да забравя тази разходка из древността.

Този интернет портал е създаден в рамките на проект BG161РО001-3.1.03-0004 „Осигуряване на достъп и социализация на Средновековен град и крепост „Хоталич”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Цялата отговорност за съдържанието на интернет портала се носи от Община Севлиево и при никакви
обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на
Европейския съюз и Управляващия орган.