„Хоталич – моето пътуване в Средновековието”
Зачетох се във книга стара
за Хòтел някой в миналото писал.
Крепост ли е или малка гара,
чета и търся неговата мисъл.
Улисана във книгата чудесна
не знам как времето минава
в мигом нещо силно блесна
и аз съм в Хòтел - всичко шава.
Разхождам се сред хора странни,
облечени във кожни дрехи,
и спирам в утрините ранни
край белите църковни стрехи.
Пред мен чешмата градска
посреща гости зажаднели,
водата вътре бавно плиска
във медни менци потъмнели.
Дървари чуват се откъм гората,
нова порта ще се прави.
Просото сеят край реката,
задават се от стръмното рибари.
Чукът си пуска изморен ковача,
грънчарят спира свойто колело
да хапнат топлата погача,
че обед вече е дошло.
Прибира се от Търнов Царев
Болярка млада и красива,
с охрана, на коне от изгрев
към крепостния двор отива.
Събуждам се и осъзнавам
в Хоталич днес аз съм била,
че миналото опознавам
и средновековните дела.
