В самия център на днешния град  се издига един от символите на Севлиево, храмът „Свети Пророк Илия”. Трудно е да се установи точно от кога датира той, но най-вероятно е съществувал на това място още в края на далечния ХVІІ век. Това категорично свидетелство за църковна дейност. В средата на ХVІІІ век дейността на църковната община е засвиделствана с надпис върху икона, подарена  на Зографския манастир „Свети Никола”  на 5 март 1749 г. от севлиевски поклоници, водени от църковния епитроп.
През първата четвърт на ХІХ век, участието на църковната общност във всички области на обществения живот се отразява в Парусията на църквата „Свети Пророк Илия”, водена изрядно на български и гръцки език от най-видния член на настоятелството и Хаджи Стоян Николов. Тази книга и заведена през октомври 1824 г., запазена е във фонда на Историческия музей и е част от постоянната експозиция. Севлиевци се грижели за материалното благополучие на църквата и в Записната книга е отбелязано, че през 20-те години на ХІХ век тя разполага с 5 дюкяна, 2 къщи, 2 мази /складови помещения/, 2 фурни, множество църковни книги, покъщина и одежди и няколко хиляди гроша.    
През 1834 година старата севлиевска църква „Свети Пророк Илия” е обновена „изоснови”. От старата църква и до днес са запазени 2 икони, рисувани от Симеон Цонюв от Трявна през 1830 година. За новия красиво изработен дърворезбен иконостас са поръчани икони. Тези от т.нар.”царски ред” за изписани от един от най-известните български зографи Захари Цанюв. Иконописецът Атанас Минчов изпълнил поръчката за някои от иконите от „горния ред”. Иконостасът, дело на майсторите Йонко Марангозчията и неговия син Никола Матеев, е шедьовър на дърворезбеното изкуство. Талантливите майстори са вплели в едно флорални мотиви, птици и пана с библейски сцени, с изящество, което е трудно да се опише. Иконостасът е обявен за национален паметник на културата.
В края на ХІХ век църквата става по-внушителна с издигнатите кубета. Цялостното стенописване през 30-те години на ХХ век е дело на академични художници и великолепно допълва красотата на куполи, арки и пандантиви. След специализирани реставрационни дейности по стенописите и част от иконите в началото на ХХІ век, старият Божи храм в Севлиево отново искри с цялата си непреходна красота.