Батошевският мъжки ставропигиален манастир “Успение Пресвятия Богородици” е  възстановен през 1836 година, с усилията и средствата на севлиевската българска общност приблизително на мястото на средновековен манастир от времето на цар Михаил Асен / 1246-1256 г./. За построяването на манастира през ХІІІ век свидетелства каменен надпис от времето на Асеневци, фрагменти от който  се съхраняват във фонда на Исторически музей Севлиево.
След падането на Второто българско царство под османска власт участта на много български светини последвала и Батошевския манастир и той потънал в  разруха и запустение. По време на поредната голяма чумна епидемия в началото на 30-те години на ХІХ век семействата на няколко севлиевски първенци се спасили в околностите на манастира и обещали да го въздигнат отново.                          
Много бързо на това свято място, с голяма любов и усърдие от страна на братството и на севлиевските дарители през 1836 г. се издигнала новата манастирска църква. Строежът бил ръководен от Константин от Пещера, майстор известен и с опит. Батошевският храм е с внушителни размери, а усещането е още по- силно заради  високите барабани, върху които са поставени трите купола. Характерната за възраждането украса на сградите с каменни релефи не липсва и тук. По стените и под корнизите оживяват множество изображения на двуглави орли, риби, гълъби, ангели.
Дърворезбеният иконостас е шедьовър, дело на новоселските майстори Никола Матеев и неговия син Йонко Марангозчията. Иконите от царския ред на иконостаса изписват  през 1837 г.  тревненския зограф Цаню Захариев и неговият син Захария Цанюв, който е един от най-известните български иконописци. Впечатляваща е и стенописната украса.
Много скоро след възстановяването манастирът се превърнал в религиозно, духовно и просветно средище. Станал убежище и на революционерите, които укривали тук част от закупеното за въстанието оръжие. Батошевският манастир не бил пощаден по време на Априлското въстание и неговия разгром. Част от манастирските одаи били опожарени, но храмът се запазил по чудо.  
Църквата и иконостасът блестят с непомръкваща красота и днес. Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвятия Богородици” продължава да бъде твърдина на българския дух.