НачалоКонкурсЕсеХристияна Янкова: "Хоталич - моето пътуване в Средновековието"

Християна Янкова: "Хоталич - моето пътуване в Средновековието"

Стотици години ни делят от времето, когато  средновековната крепост Хоталич е била изпълнена с живот. Промените и катаклизмите, които преживява протичат успоредно с историческите метаморфози на българската държава. Възникнала през V-VI век като военно укрепление през X век се възражда като солидно укрепително съоръжение, което има за цел да брани страната, както от варварските нападения от север, така и от могъщата империя – Византия.  Драматичните събития, които преживял българския народ –господството на Османската империя над българските земи, почти пълната липса на институции, които да съхраняват културнотоисторическото наследство покрили с булото на забравата съществуването на тази средновековна твърдина. През Средновековието и Новото време географските граници се променяли динамично, за броени десетилетия на една територия възниквали нови държави и загивали други.

 До 70те години на XXвек никой не знаел къде е точно местонахождението на Хоталич. Археологът Симеон Симеонов достигнал до извода, че щом двата града Хоталич и Серви-Селви за известен период от време са съществували паралелно, то би трябвало да са били блзко един до друг, съответно мястото, на което е била разположена крепостта Хоталич е било в стратегическа близост до долен Хоталич(Севлиево), а най – западната част на Крушевския баир, наричан още Севлиевска планина била точно такова стратегическо място. 

От направените разкопки става ясно, че крепостта е една от столиците с най – голяма площ над 15 дка. Открити и разкопани са 86 каменни постройки разположени в и извън очертанията на крепостните стени. И двете части на града били защитени от каменни стени изградени от дялани камъни споени с хоросан.

Във външния град имало четири квартала,  три средновековни църкви   , в непосредствена близост или в самите църкви са намерени гробове, които са част от некрополи, открит е и гроб на дете, a в притвора на църквата е намерен гроб на жена с дете, открити са работилници (оръжейна и ковашка), пещи за топене на метал, керамични пещи, като всички те са представлявали масивни каменни постройки. По-голямата част от населението живеело в каменни къщи на един или два етажа.

Всичко това показва, в тази крепост, в тази част на средновековната българска държава е кипял интензивен живот. Вероятно факта, че крепостта се е намирала между два от най – оживените средновековни центрове Ловеч и Търново благоприятства развитието на нейния обществен и икономически живот.

Според статистики България е на трето място в Европа по културни и археологически ценности. За разлика от Италия и Гърция, които създават често неверни исторически стереотипи и показват и рекламират всяко намерено камъче, всяка историческа находка, ние сме скрили в дълбините на прекрасната си родина в края на забравени и порутени пътища спомена за велики владетели, за славно историческо минало.

Дали някой от моите съвременници знае, че в Исторически музей в Севлиево са постъпили повече от 900 експоната то крепостта , дали е чувал, че през 1993 г. в Хоталич е открито съкровище от 2944 медни монети, които са били сечени в Константинопол. Наличието на толкова голямо количество монети подсказва, че Хоталич не е бил просто една провинциална крепост, а град, който е имал интензивен стоков обмен с другите центрове на България и търговски връзки с Византия и Латинската империя.

В съвременния свят е трудно една, особено малка държава като България да запази своята автономност, своята културна идентичност. Познаването на историческото минало, на историческите, архитектурни паметници от времето на процъфтяваща средновековна България ще ни карат с повече самочувствие да популяризираме всичко ценно и неповторимо създадено в родината ни.

Този интернет портал е създаден в рамките на проект BG161РО001-3.1.03-0004 „Осигуряване на достъп и социализация на Средновековен град и крепост „Хоталич”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Цялата отговорност за съдържанието на интернет портала се носи от Община Севлиево и при никакви
обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на
Европейския съюз и Управляващия орган.