НачалоКонкурсЕсеКристина Пеева: "Хоталич - моето пътуване в Средновековието"

Кристина Пеева: "Хоталич - моето пътуване в Средновековието"

На пръв поглед старинната крепост Хоталич представлява поляна, отрупана с камъни. Но измежду очуканите скали, някъде там, скрит в пролуките, все още живее духът на отминалото време, все още е жива историята. Само трябва да знаеш как да я видиш.

Когато гледам снимки на Хоталич в Интернет, виждам само останките от величествената някога крепост. Въображението ми обаче не иска да се задоволи с това и рисува толкова реалистични картини, че ти се иска да влезеш в тях. Там историята оживява и местата, където меката трева е обгърната с голи камъни, се преобразяват на старинни църкви, болярски дворец, ковачница, работилница, селски двор и оживени улици.

По покритата с дребни камъчета неравна улица се движат талиги, натоварени със стока. Селянинът, седящ отпред, подканва кончето си със звучни викове. Спира се насред пазара и се оглежда объркано, като се почесва по тила. Наоколо всички се пазарят за по-добра цена, кокошки кудкудякат, агнета блеят, а търговци хвалят и без това прехвалените си плодове и зеленчуци. Олелията нараства. Малки деца тичат сред навалицата, а в далечината отекват удари с чук. Наблизо е ковачницата. Майсторът избърсва потта от челото си и се навежда над пещта. Чиракът тича безразборно, носейки тежки клещи или ръждясал чук. Надолу по улицата млади жени седят в двора и тракат на становете си, пеейки народни песни. Ясните им гласове се извисяват и се носят из целия град. Пеят за юнаци, спасили своите любими от зли змейове. Отдавна забравени легенди оживяват под звуците на песента. Старинните къщи тихо слушат и си припомнят славните битки. Бабите, седнали по пейките, мълчаливо си припомнят случки от младостта.

По-нататък двама влюбени весело се задяват. Девойката, облегнала се на стария плет, е гиздаво пременена. Бяла риза обвива кръшната ѝ снага, дълга червена престилка е препасана на кръста ѝ. По престилката със златен конец са извезани нишки, които блестят под лъчите на яркото слънце. На главата на момичето, полюшвана от вятъра, е сложена чисто бяла забрадка, през която е преметната червена кърпа. Жълтици висят от краищатата ѝ и звънтят на вятъра. Кестенявата коса на девойката е грижливо сплетена на плитка и отметната назад. Весела усмивка озарява лицето ѝ. Момъкът, нейният любим, също се усмихва и я подканва да излезе от двора. Той е облечен с бяла риза и кафеви потури, препасан с ален пояс. Кафяв калпак се мъдри на главата му и смешно се накланя при всяко негово движение. Краката му, обути в цървули, весело подскачат около плета.

Покрай влюбените притичват босоноги деца. Те спират за миг и учудено поглеждат младите. После се обръщат и подновяват играта си. Тичат през площада, спъват се, падат, стават и пак продължават. Любопитно се спират при всяка сергия, оглеждат всяка стока, пъхат си носа във всяка работилница. Вниманието им е привлечено от силен шум. Те се ослушват и се затичват. 

Скоро приближават отворена дървена врата. Поглеждат вътре и веднага се отдръпват, усетили горещината. Възрастен мъж с тъмна коса и мустаци се е навел над тезгях. Надига мускулестата си ръка и нанася удар с тежък чук. Парчето желязо под ръката му започва да придобива форма. Ковачът се спира и избърсва с ръка потното си чело, после отново се навежда и продължава работата си. След няколко минути кимва на едно момче. То пъргаво скача от столчето си и изсипва малко желязо в пещта, за да омекне. Чиракът се изправя, готов за нови поръчки. Ковачът му дава знак да се върне на мястото си. Момчето се връща и отправя поглед към стената. Там висят мечове, ятагани, ножове и други опасни оръжия. На един тезгях близо до ковача лежат наредени горещи накити – обеци, гривни, пръстени, гердани, диадеми  направени от бронз или злато.

Децата известно време се забавляват с разглеждане на накитите и другите предмети в ковачницата. След това, прогонени от горещината, се дръпват и отново се затичват по улицата.

Въздухът леко потреперва. На пазара все още има множество хора, но те започват да търсят прохладата на сенчестите дървета, защото жегата е непоносима. Само гущерчетата се припичат спокойно на камъните на крепостта.

Нататък по калдъръмените улички, осеяни с къщи, не се среща жива душа. Всеки е намерил прохладно кътче, където да се скрие, в очакване жегата да отмине. Улиците стават все по неподдържани и мръсни, къщите – по-малки. Разбираме, че това е кварталът предназначен за по-бедните. На портата на един двор стои жена с дете на ръце. Тя не е гиздаво облечена, бялата ѝ риза е изцапана, престилката ѝ – скъсана. От забрадката не висят подрънкващи жълтици. Жената е боса. Детето в ръцете ѝ е бебе, повито в старо парче плат. Майката отправя поглед някъде в далечината, но сякаш не я вижда. Мислите ѝ са насочени единствено към това как да изхранва детето си занапред.

В далечината се виждат върховете на няколко църкви. Жената отмества погледа си към тях и горещо се моли. Уповавайки се на вярата си, тя е сигурна, че ще се справи с несгодите.

Когато излезем от този квартал, започва истинската крепост. Тя представлява висока каменна стена с пет порти и няколко отбранителни кули. На хълма, който опасва стената, се намира болярското жилище.

Боляринът уморено влиза в къщата. Той е мъж на средна възраст, с черна коса и брада. Сяда на трона си и поглежда през прозореца към красивия хоризонт. Макар уморен от работата и от горещината, боляринът се усмихва.

Чува се шум от отваряне на врата. Съпругата му влиза в стаята. Тя е облечена в червена копринена рокля, извезана със златен конец по ръбовете. Русата ѝ коса се спуска свободно по раменете ѝ. Тя е по-млада от съпруга си и почтително свежда глава. Сяда мълчаливо до него на другия трон. След малко започва да го разпитва за работата му и дали крепостта е в безопасност. Но скоро е прекъсната от две весели деца, момиче и момче, които се затичват към баща си. С русите коси и искрящите сини очи, те приличат повече на майка си. Сядат в краката на болярина и тихо се заслушват в разговора между родителите, въпреки, че не разбират нито дума.

Така изминава следобедът. Прохладата на вечерта идва и селяните излизат от къщите. Започват да палят пещите по дворовете, за да могат жените да приготвят вечерята. Децата гледат пропукващите пламъци и се забавляват, а бабите им разказват истории за отминалите времена.

Младите девойки и момци са се събрали по вечеринки и весело танцуват по къщите. Момичетата пеят песни и нежните им гласове се извисяват в равнината и се чуват надалече.

Нощта се спуска над крепостта. Пещите вече са изгасени, хората – нахранени, децата – заспали. Но хората и песните не стихват до късно. Младите се веселят под благия поглед на луната и будят у старите весели спомени.

Малко преди да настъпи нощта болярското семейство се отправя към семейната църква, за да се помоли. Децата вече са сериозни и тихо изричат молитвите си. Боляринът и жена му също се молят. След това се прибират в къщата и притихват.

През нощта улиците са пусти. Само луната наблюдава отвисоко заключените порти на къщите и останалата пепел по пещите. Платната от становете, още недовършени, стоят в двора и се полюшват на лекия ветрец. Ковачницата е затворена, сергиите – прибрани. Крепостта потъва в дълбок сън и времето сякаш спира. Но на следващия ден тя отново ще кипи от живот.

Така си представям аз Хоталич през Средновековието – една крепост, запазваща националността на българите, изпълняваща всички техни обичаи и показваща, че българите винаги са разчитали на своята вяра. Макар днес Хоталич да е само камъни, вкопани в земята и подредени в квадрати там, където са били постройките, това място е вълшебно. Стига да можеш да го видиш.

 

Този интернет портал е създаден в рамките на проект BG161РО001-3.1.03-0004 „Осигуряване на достъп и социализация на Средновековен град и крепост „Хоталич”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Цялата отговорност за съдържанието на интернет портала се носи от Община Севлиево и при никакви
обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на
Европейския съюз и Управляващия орган.