НачалоКонкурсЕсеВиолетка Петрова "Хоталич - моето пътуване в Средновековието"

Виолетка Петрова "Хоталич - моето пътуване в Средновековието"

Много пъти сядам и започвам да мечтая за това как се преселвам в миналото, как обикалям из различни кътчета на Родината ни и как се запознавам с начина на живот на тогавашните хора.Често се питам в какви ли къщи са живели, как са се изхранвали, и така нататък.Отговорите на много от тези въпроси научавам при незабравимото ми пътуване до Хоталич – средновековен град крепост, разположен на 4 км.северозападно от Севлиево. По време на това пътуване знанията ми за историческите промени, които настъпват по българските земи  в течение на много векове, значително  се обогатяват.

Хоталич е най – големият по площ град след старите български столици Плиска, Преслав и Търново. Той е не само голям, но и много стар. Неговото име е срещано по документи датиращи от 1816г. Първоначалното му име е Хотел, а по – късно е преименуван в Хоталич. Близкият град Севлиево също е наричан от населението долен Хоталич. В него намират убежище и дом много от спасилите се хора, прогонени от крепостта след завземането на Северна България  от  турците.

Неописуемо е чувството, което ме обзема, разхождайки се покрай каменните постройки, разположени в и извън очертанията на крепостните стени.В съзнанието ми изниква представата как хората с много труд и пот на челата изграждат тези подобия на къщи. Докосвам каменните стени и ме обзема някакво странно усещане, че се сливам с миналото. Колко ли много ръце са докосвали тези стени. Сякаш усещам техния допир. Много труд е , за да бъдат къщите вкопани в земята. Това е необходимост заради доста стръмния терен. Самият град е защитен  от каменни стени, изградени от дялани камъни, споени с хоросан. Тези стени разделят града на четири квартала, в които са построени три средновековни църкви.Дори в далечното минало хората имали вяра в Бог. Тя може би им дава сили да понасят  по – леко ударите на живота.

В непосредствена близост до църквите, а дори и в самите тях има гробове, които са част от некрополи. Има също така работилници (оръжейни и ковашки), пещи за топене на метал, керамични пещи и други. Всички те представляват масивни каменни постройки. Камъкът и калта са единственият строителен материал, използван по това време. Но въпреки примитивността му хората успяват да си построят дом,  който изпълват с живот и уют. Вратите на тези домове,  както и на всички останали сгради в Хоталич, се намират от южната или източната страна. За живота и бита на тогавашното население съдим и по домакинските пещи вън от жилищата, от ямите, събиращи дъждовна вода, използвана в занаятчийското производство.

В съзнанието ми мигновено изниква картина: около пещта умислено шета млада жена. Тя бърза да приготви вечеря за семейството си. Ходи насам натам, ядосва се на огъня, че  не гори както трябва и няма да е готова гозбата, когато мъжът и се прибере. А около нея пъплят в калта две малки дечица. От мърсотията, полепнала по тях, не се вижда бели ли са, черни ли са. Само очичките им светят доволно, че майка им не им обръща внимание и могат да правят каквото си поискат.

И както е в днешно време, така и в средновековието населението се дели на бедни и богати. Така е откакто свят светува и така ще е докрай. Дори и в средновековния град – крепост има отделен квартал за бедните.При преминаването ми по уличките му сърцето ми се свива от съжаление и състрадание към тези хорица. Макар и наказани от суровия живот, те се борят за оцеляването си. Въпреки всички трудности и лишения, които се стоварват върху тях, те не падат духом и със зъби и нокти се борят срещу тях. Техните домове въобще не могат да се сравнят с домовете на богатите. Да вземем за пример едно болярско жилище. То е двуетажно, просторно, има си казармени и складови помещения, та дори и малка семейна църква.Разбира се, малка, колкото да поеме цялото домочадие. Обградено е от отбранителни стени и отбранителни кули. За охолния начин на живот на богатите говорят монетите и накитите, открити при разкопки в техните гробове.

За самия бит на средновековието ‘’ говорят ’’  намерените находки – гвоздеи, ножове, глинени прешлени за вретена, тежести за стан и други.Те се съхраняват и могат да се видят в историческия музей в Севлиево.

Само по находките в музея можем да съдим за живота в средновековния град – крепост.Но ако се изпълнят замислените планове за Хоталич, всеки, който пожелае, може да се доближи до средновековната култура като го посети лично. А именно предвижда се да се подобри пътя до там а както и да бъдат реставрирани крепостната кула, източната, западната и северната порти и църкви. Можем да се надяваме,че всичко това ще стане в най – скоро време.

Този интернет портал е създаден в рамките на проект BG161РО001-3.1.03-0004 „Осигуряване на достъп и социализация на Средновековен град и крепост „Хоталич”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Цялата отговорност за съдържанието на интернет портала се носи от Община Севлиево и при никакви
обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на
Европейския съюз и Управляващия орган.